Пенчо Славейков (1866–1912) е български поет, драматург и публицист, син на писателя Петко Рачов Славейков. Той е един от водещите представители на българския модернизъм. Творчеството му включва поезия, драми и философски произведения.

Най-значимите му творби са "Сън за щастие" и "Епопея на забравените", където се фокусира върху темите за индивидуалността, съдбата и борбата на човека. Славейков е автор и на драма "Кървава песен" и философския трактат "Бояна".

Творчеството му оказва голямо влияние върху българската литература и култура. Той умира в Италия през 1912 г.

“Cis moll” е философска поема от Пенчо Славейков, включена в книгата “Сън за щастие” (1907). Поемата изследва темата за любовта и страданието, представяйки философска интерпретация на човешките чувства и взаимоотношения.

Славейков използва музикални термини, за да опише хармонията и дисхармонията в емоциите. Това произведение е пример за зрелостта и сложността на неговата поезия, оказваща дълбоко въздействие върху читателите.